Эти претензии стоит переадресовать автору. Вот оригинал: Ипостас и енергии Георги Каприев Очертаване на тематичното поле Няма съмнение, че централният богословско-философски дебат в православните кръгове от последните години е свързан с учението на Пергамския митрополит Йоан Зизиулас. Той вече обхваща фактически всички основни теми на православната теология и кореспондиращите с нея философски позиции, ангажирайки все повече мислители . Този дебат трябва да бъде енергично приветстван. Той убедително противодейства срещу недостига на креативна богословска продукция (обичайно „компенсиран” с текстове-еднодневки) и срещу растящото невежество в църквата, за опасността от които предупреждават най-проницателните умове на православието през ХХ в. Дебатът осъществява детайлна рекапитулация на наследеното в традицията (вкл. от ново и най-ново време). Той при това извежда от приспивността на цитатничеството, изтръгва от инерцията на рутинните привички и почиства четенето на авторитетите от наслоили се върху му предразсъдъци и идеологии. И този дебат не е лишен впрочем от идеологически подмятания. Могат да бъдат чути вменявания за принадлежност към една или друга нововременна богословска тенденция, лесно може да се разпознае обвинителността на тона при „дешифрирането” на позовавания на съвременни западни философи или даже направо на инспириране от тях. Междувременно нито едното, нито другото е интелектуален или друг някакъв грях. Доколкото става дума за подходи в дискурсивната теология, а не в догматиката, решаващият критерий от перспективата на православната позиция, вярно доловен от повечето дебатиращи, е в последна сметка дали и доколко заявяваното има или няма кореспонденция с традицията на отците, гледана от Църквата като нейно автентично учение. Това именно мотивира заостреното внимание към православната патристика , желанието за съзвучие с нея и адекватното й тълкуване, придържането към установилата се понятийна система . Тъкмо на няколко понятийни гнезда, активно обсъждани в дебата, е посветен и настоящият текст. Тълкувани ще бъдат два основни разреда понятия: реда на природното и ипостасното и реда на общото и единичното. Размишлението има най-вече философски характер и не предлага ангажиране с дебата в неговата цялост. По тази именно причина ще се въздържа от персонални – негативни или позитивни – позовавания на автори, интерпретиращи съответните понятия в хода на дебата. Акцентирането върху коректната употреба на понятията, позволявам си да забележа, е всичко друго освен разсъдъчен педантизъм. Една от възможните конотации на популярния израз „nomina essentiant res“ е предупреждението, че използваните имена хвърлят върху обговаряните от тях предмети мрежи от значения, които, дори собствено неприсъщи на предметите, започват да се привиждат като принадлежни им. Това обаче е методологически провал, способен да доведе до пълен срив самата мисловна система на автора, оставащ артистично-небрежен към понятийния си апарат.
![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
timeasmymeasure
no subject
Date: 2014-02-09 02:42 pm (UTC)Ипостас и енергии
Георги Каприев
Очертаване на тематичното поле
Няма съмнение, че централният богословско-философски дебат в православните кръгове от последните години е свързан с учението на Пергамския митрополит Йоан Зизиулас. Той вече обхваща фактически всички основни теми на православната теология и кореспондиращите с нея философски позиции, ангажирайки все повече мислители . Този дебат трябва да бъде енергично приветстван. Той убедително противодейства срещу недостига на креативна богословска продукция (обичайно „компенсиран” с текстове-еднодневки) и срещу растящото невежество в църквата, за опасността от които предупреждават най-проницателните умове на православието през ХХ в. Дебатът осъществява детайлна рекапитулация на наследеното в традицията (вкл. от ново и най-ново време). Той при това извежда от приспивността на цитатничеството, изтръгва от инерцията на рутинните привички и почиства четенето на авторитетите от наслоили се върху му предразсъдъци и идеологии.
И този дебат не е лишен впрочем от идеологически подмятания. Могат да бъдат чути вменявания за принадлежност към една или друга нововременна богословска тенденция, лесно може да се разпознае обвинителността на тона при „дешифрирането” на позовавания на съвременни западни философи или даже направо на инспириране от тях. Междувременно нито едното, нито другото е интелектуален или друг някакъв грях. Доколкото става дума за подходи в дискурсивната теология, а не в догматиката, решаващият критерий от перспективата на православната позиция, вярно доловен от повечето дебатиращи, е в последна сметка дали и доколко заявяваното има или няма кореспонденция с традицията на отците, гледана от Църквата като нейно автентично учение. Това именно мотивира заостреното внимание към православната патристика , желанието за съзвучие с нея и адекватното й тълкуване, придържането към установилата се понятийна система . Тъкмо на няколко понятийни гнезда, активно обсъждани в дебата, е посветен и настоящият текст.
Тълкувани ще бъдат два основни разреда понятия: реда на природното и ипостасното и реда на общото и единичното. Размишлението има най-вече философски характер и не предлага ангажиране с дебата в неговата цялост. По тази именно причина ще се въздържа от персонални – негативни или позитивни – позовавания на автори, интерпретиращи съответните понятия в хода на дебата.
Акцентирането върху коректната употреба на понятията, позволявам си да забележа, е всичко друго освен разсъдъчен педантизъм. Една от възможните конотации на популярния израз „nomina essentiant res“ е предупреждението, че използваните имена хвърлят върху обговаряните от тях предмети мрежи от значения, които, дори собствено неприсъщи на предметите, започват да се привиждат като принадлежни им. Това обаче е методологически провал, способен да доведе до пълен срив самата мисловна система на автора, оставащ артистично-небрежен към понятийния си апарат.